ФЕТАЛНА МОРФОЛОГИЯ
Скрининг за хромозомни аномалии на плода (11-13+6 г.с)
Структурите на плода са в много динамичен процес на развитие по време на цялата бременност, като най-изразен е този процес до около 12 г.с. Реално от сливането на двете полови клетки (гамети) започва процес на интензивно деление на клетките. Следва скупчване на клетките и оформяне на зародишни пластове, последвано от процеси на разделяне и миграция и образуване на структурите и органите на плода (органогенеза).
Тези процеси могат да се проследят с помощта на съвременната ултразвукова техника от най-висок клас. В срока между 11-13+6 г.с. се провежда първото цялостно оценяване по системи и органи на развиващото се бебе и се проверяват специфични параметри (т. нар. маркери за хромозомни аномалии). Това са дебелината на гънката на вратлето (нухална транслуценция) и наличие на носни кости. Тези два показателя в комбинация с нивата на хормони на бременността, циркулиращи в майчината кръв, са базата за изчисление на риска за най-честите хромозомни аномалии на плода.
Около 12 г.с. бебето вече е доста добре оформено и могат да бъдат огледани:
- Глава – правилна, овална форма на черепа, цялост на черепните кости.
- Мозък – проследява се целостта на срединното ехо – структурата, която разделя мозъка на две половини и тяхната симетричност. В този срок можем да видим двата плексуса и таламуса. Измерват се определени дистанции между интензивно развиващите се в този срок мозъчни структури (IT и разстояние между таламуса и тилната черепна кост), които дават ориентир за правилното развитие на мозъка.
- Лице – виждат се добре двете орбити, в които се разполагат очните ябълки и лещите, нос и носни кости, горна и долна челюст и брадичка. Стараем се да огледаме и устните, ако бебето отвори уста.
- Гръбначен стълб – костите вече имат добра плътност и позваляват да се ориентираме дали прешлените са подредени правилно един след друг, без липсващи части или изкривявания.
- Крайници – оценяват се дългите кости, измерва се дължината им. Броим пръстчетата на ръцете, определя се правилна ли е позицията на стъпалата по отношение на подбедриците.
- Вътрешни органи – оглеждат се стомахът, черният дроб и червата, затворена ли е предната коремна стена. Следват бъбреците и пикочният мехур.
- Гръден кош - трябва да видим ребрата, белия дроб и сърцето, както и диафрагмата – структурата, която разделя гръдна от коремна кухина.
- Сърце - отново напредъкът на технологиите позволява да се направи оглед и на структурите на сърцето. Започваме с положението и позицията му в гръдния кош, наличието на 4 симетрични кухини и съдовете, които влизат и излизат от сърцето.
- Плацента - накрая обръщаме внимание на плацентата, залавното място на пъпната връв към нея и към бебето, количеството на околоплодната течност и дължината на маточната шийка.
Доплеровата велосииметрия дава възможност да бъде оценен кръвотокът от майката към плацентата в двете маточни артерии и от плацентата към плода в пъпните артерии. Измерва се и кръвотокът към сърцето на плода (ductus venosus), който ни ориентира за сърдечната функция и състоянието му. В 12 г.с. неговите показатели спадат към така наречените меки маркери за хромозомни аномалии.
Такъв преглед се препоръчва на всички бременни жени, без значение от тяхната възраст и история от минали бременности, тъй като за съжаление винаги е възможно да възникне нарушение в процесите на сливане и разделяне на клетките, описани по-горе. Стремежът е възможно най-рано да определим дали бебето се развива добре, или има отклонения, които изискват проследяване, уточняване или намеса от наша страна.
Ранна фетална морфология (16-18 г.с.)
Фeталната морфология представлява систематично изследване на структурите и органите на плода, като се обръща внимание на тяхната форма, големина, разположение и структура.
Първо, разбира се, трябва да се уверим, че сърцето пулсира. Определяме разположението на плода в матката, неговата позиция (гръбче напред или назад) и предлежание (главичка или крачета в долната част на матката). Обръща се внимание дали органите в телцето на плода са разположени правилно или огледално.
Започва оценката на феталната анатомия:
- Глава – правилна, овална форма на черепа, цялост на черепните кости.
- Мозък – проследява се целостта на срединното ехо – структурата, която разделя мозъка на две половини и тяхната симетричност. Следва преминаване през различните нива на мозъка от върха на черепа към вратлето. Разглеждаме двата плексуса, разположени в мозъчните стомахчета (структурите, които произвеждат и съхраняват гръбначно-мозъчната течност). Опитваме се да оценим връзката между двете полукълба, която е в процес на развитие и се визуализира убедително след 19 г.с. Поглеждаме таламуса, измерваме малкия мозък и мозъчните стомахчета.
- Лице – виждат се добре двете орбити, в които се разполагат очните ябълки и лещите, нос и носни кости, горна и долна челюст, устни и брадичка. Стараем се да огледаме и устната кухина, ако бебето отвори уста.
- Гръбначен стълб – прешлените трябва да са подредени правилно един след друг, без липсващи части или изкривявания. Проследяваме дали кожата покрива изцяло гръбначния стълб.
- Крайници – оценяват се дългите кости, измерва се дължината им. Разглеждаме подробно пръстчетата на ръцете, правилна ли е позицията на стъпалата по отношение на подбедриците и броим пръстчетата на краката.
- Вътрешни органи – оглеждат се стомахът, черният дроб, жлъчният мехур, червата, затворена ли е предната коремна стена. Следват бъбреците и пикочният мехур. Определя се полът на плода.
- Гръден кош - трябва да видим ребрата, белия дроб и сърцето, както и диафрагмата – структурата, която разделя гръдна от коремна кухина.
- Сърце - обръща се специално внимание на положението и позицията му в гръдния кош, наличието на 4 кухини, правилно разделени и симетрични помежду си, цялост на междукамерната и междупредсърдната преграда, съдовете които влизат и излизат от сърцето.
- Накрая обръщаме внимание на плацентата, залавното място на пъпната връв към нея и към бебето, количеството на околоплодната течност и дължината на маточната шийка.
С доплеровата велосииметрия оценяваме кръвотока от майката към плацентата в двете маточни артерии и от плацентата към плода в пъпните артерии. Измерва се и кръвотокът към сърцето на плода (ductus venosus), който ни ориентира за сърдечната функция и състоянието му.
Такъв преглед се препоръчва на всички бременни жени, без значение от тяхната възраст и история от минали бременности, като етап от проследяване на интензивните процеси на развитие на плода. Той е задължителен етап в проследяване и уточняване на установени в по-ранни срокове на бременността гранични или абнормни находки. В този срок е възможно доста по-точно да определим дали бебето се развива добре или има отклонения, които изискват проследяване, уточняване или намеса от наша страна.
Фетална морфология (20-23 г.с.)
Фeталната морфология представлява систематично изследване на структурите и органите на плода, като се обръща внимание на тяхната форма, големина, разположение и структура.
Първо, разбира се, трябва да се уверим, че сърцето пулсира. Определяме разположението на плода в матката, неговата позиция (гръбче напред или назад) и предлежание (главичка или крачета в долната част на матката). Обръща се внимание дали органите в телцето на плода са разположени правилно или огледално.
Започва оценката на феталната анатомия:
- Глава – правилна, овална форма на черепа, цялост на черепните кости, в по-напредналите срокове е добре да се проследи и свързването между костите на черепа (т. нар. сутури). Това всъщност са познатите „фонтанели” на главичката на бебето, които позволяват главата да расте и мозъкът да се развива.
- Мозък – проследява се целостта на срединното ехо – структурата, която разделя мозъка на две половини и тяхната симетричност. Следва преминаване през различните нива на мозъка от върха на черепа към вратлето. Разглеждаме двата плексуса, разположени в мозъчните стомахчета (структурите, които произвеждат и съхраняват гръбначно-мозъчната течност), връзката между двете полукълба, таламуса и малкия мозък. С напредване на бременността се оценява и оформянето на мозъчните гънки.
- Лице – виждат се добре двете орбити, в които се разполагат очните ябълки и лещите, нос и носни кости, горна и долна челюст, устни и брадичка. Стараем се да огледаме и устната кухина, ако бебето отвори уста.
- Гръбначен стълб – прешлените трябва да са подредени правилно един след друг, без липсващи части или изкривявания.
- Крайници – оценяват се дългите кости, измерва се дължината им. Разглеждаме подробно пръстчетата на ръцете, правилна ли е позицията на стъпалата по отношение на подбедриците и броим пръстчетата на краката.
- Вътрешни органи – оглеждат се стомахът, черният дроб, жлъчният мехур, червата, затворена ли е предната коремна стена. Следват бъбреците и пикочният мехур. Проследява се развитието на половите органи.
- Гръден кош - трябва да видим ребрата, белия дроб и сърцето, както и диафрагмата – структурата която разделя гръдна от коремна кухина.
- Сърце - обръща се специално внимание на положението и позицията му в гръдния кош, наличието на 4 кухини, правилно разделени и симетрични помежду си, цялост на междукамерната и междупредсърдната преграда, съдовете, които влизат и излизат от сърцето.
- Накрая обръщаме внимание на плацентата, залавното място на пъпната връв към нея и към бебето, количеството на околоплодната течност и дължина на маточната шийка.
С доплеровата велосииметрия оценяваме кръвотока от майката към плацентата в двете маточни артерии и от плацентата към плода в пъпните артерии. Измерва се и кръвотокът към сърцето на плода (ductus venosus), който ни ориентира за сърдечната функция и състоянието му.
Доплерова оценка на плацентарното кръвообращение играе важна роля при скрининг за нарушена плацентация и нейните усложнения - прееклампсия, ограничаване на вътрематочното развитие и растеж и перинатална смърт.
Оценката на кръвообращението на плода е от съществено значение за по-доброто разбиране на патофизиологията на широк спектър от патологични бременности и тяхното клинично управление.
Късна фетална морфология (28-32 г.с.)
В този напреднал срок основно целим да проследим адекватния и симетричен за срока на бременността фетален растеж, да оценим функцията на плацентата и кръвообращението от майката към плацентата и от плацентата към бебето. Отново оглеждаме систематично структурите и органите на плода, като се обръща внимание на тяхната форма, големина, разположение и структура.
Първо, разбира се, трябва да се уверим, че сърцето пулсира. Определяме разположението на плода в матката, неговата позиция (гръбче напред или назад) и предлежание (главичка или крачета в долната част на матката). Обръща се внимание дали органите в телцето на плода са разположени правилно или огледално.
Започва оценката на феталната анатомия:
- Глава – правилна, овална форма на черепа, цялост на черепните кости. В този по-напреднал срок е добре да се проследи и свързването между костите на черепа (т. нар. сутури). Това всъщност са познатите „фонтанели” на главичката на бебето, които позволяват главата да расте и мозъкът да се развива.
- Мозък – проследява се целостта на срединното ехо – структурата, която разделя мозъка на две половини и тяхната симетричност. Следва преминаване през различните нива на мозъка от върха на черепа към вратлето. Разглеждаме двата плексуса, разположени в мозъчните стомахчета (структурите, които произвеждат и съхраняват гръбначно-мозъчната течност), връзката между двете полукълба, таламуса и малкия мозък. Оценява се и оформянето на мозъчните гънки.
- Лице – виждат се добре двете орбити, в които се разполагат очните ябълки и лещите, нос и носни кости, горна и долна челюст, устни и брадичка. Стараем се да огледаме и устната кухина, ако бебето отвори уста.
- Гръбначен стълб – прешлените трябва да са подредени правилно един след друг, без липсващи части или изкривявания.
- Крайници – оценяват се дългите кости, измерва се дължината им. Разглеждаме подробно пръстчетата на ръцете, правилна ли е позицията на стъпалата по отношение на подбедриците и броим пръстчетата на краката.
- Вътрешни органи – оглеждат се стомахът, черният дроб, жлъчният мехур, червата, затворена ли е предната коремна стена. Следват бъбреците и пикочният мехур. Проследяваме развитието на половите органи - ако бебето е момче могат да се видят тестисите, слезли в скротума.
- Гръден кош - трябва да видим ребрата, белия дроб и сърцето, както и диафрагмата – структурата, която разделя гръдна от коремна кухина.
- Сърце - обръща се специално внимание на положението и позицията му в гръдния кош, наличието на 4 кухини, правилно разделени и симетрични помежду си, цялост на междукамерната и междупредсърдната преграда, съдовете, които влизат и излизат от сърцето.
- Накрая обръщаме внимание на плацентата, залавното място на пъпната връв към нея и към бебето, количеството на околоплодната течност. При необходимост може да се измери дължината на маточната шийка трансвагинално, като индикатор за заплашващо предтерминно раждане.
С доплеровата велосииметрия оценяваме кръвотока от майката към плацентата в двете маточни артерии и от плацентата към плода в пъпните артерии. Измерва се и кръвотокът в мозъчните артерии на плода, който ни ориентира за състоянието му.
Доплерова оценка на плацентарното кръвообращение играе важна роля при оценката на нарушената плацентация и нейните усложнения - прееклампсия, ограничаване на вътрематочното развитие и растеж и перинатална смърт.
Биометрия с доплер
Извършва се както рутинно за проследяване растежа на плода, така и като етап от динамично проследяване при случаи с установени отклонения от нормите в растежа или съмнение за влошено състояние на плода.
Основната цел е да се установи дали растежът е адекватен за срока на бременността и дали е симетричен за показателите един спрямо друг. Прави се сравнение на феталния растеж спрямо предходни изследвания. Оценява се функцията на плацентата и кръвообращението от майката към плацентата и от плацентата към бебето.
С доплеровата велосииметрия се измерва кръвотокът от майката към плацентата в двете маточни артерии и от плацентата към плода в пъпните артерии.
Измерва се и кръвотокът в мозъчните артерии на плода, който дава ориентир за състоянието му.
Доплерова оценка на плацентарното кръвообращение играе важна роля при оценката на нарушената плацентация и нейните усложнения - прееклампсия, ограничаване на вътрематочното развитие и растеж и перинатална смърт.
Биохимичен скрининг за хромозомни аномалии
С него се цели да бъдат идентифицирани бременните с риск от хромозомни и/или структурни аномалии, на които да бъде предложено последващо по-обстойно наблюдение и/или допълнителни диагностични тестове (обикновено инвазивна пренатална диагностика). Включва две изследвания:
- Подробен ултразвуков преглед - цялостно оценяване по системи и органи на развиващото се бебе и отчитане на специфични параметри (т. нар. маркери за хромозомни аномалии). Това са дебелината на гънката на вратлето (нухална транслуценция) и наличие на носни кости.
- Измерват се нивата на хормони на бременността, циркулиращи в майчината кръв - плацентарен протеин и хорион гонадотропин. Възможно е измерване и на плацентарния растежен фактор, който е ориентир за повишен риск от развитие на прееклампсия по време на бременността.
Комбинацията между данните от ултразвуковия преглед, анамнестичните данни от майката и нивата на измерените хормони, са базата за изчисление на риска за най-честите хромозомни аномалии на плода с помощта на различни софуерни програми. При наличие на риск от развитие или наличие на генетични отклонения, следва да бъдат потвърдени с инвазивен пренатален тест (хориална биопсия или амниоцентеза).
Неинвазивен пренатален тест
В кръвта на бременната се установява малко количество от кръвните клетки на плода още от ранните срокове на бременността (около 9 г.с.). При този вид тест тези клетки се изолират, намножават и им се прави генетичен анализ за определени състояния. Това дава доста точен отговор за наличие на риск от развитие на тези състояния при плода.
Този вид изследване отново е скринингов тест - показва риска от развитие или наличие на генетични отклонения, които следва да бъдат потвърдени с инвазивен пренатален тест (хориална биопсия или амниоцентеза).
При всички скринингови тестове се извършва и подробен ултразвуков преглед - цялостно оценяване по системи и органи на развиващото се бебе и отчитане на специфични параметри (т. нар. маркери за хромозомни аномалии). Това са дебелината на гънката на вратлето (нухална транслуценция) и наличие на носни кости.